PSKO - Forum dyskusyjne

skuter

1000 София, ул. Веслец 12
тел. 981-09-07, 987-21-59; факс 981-57-44
e-mail: [link widoczny dla zalogowanych]; [link widoczny dla zalogowanych]

П О К А Н А
10 МАРТ 2008 Г., ПОНЕДЕЛНИК, 18.30., КИНО ЛЮМИЕР

СПЕЦИАЛНА ГАЛАВЕЧЕР
ПРОЖЕКЦИЯ НА ФИЛМА НА АНДЖЕЙ ВАЙДА
В РАМКИТЕ НА СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ

К А Т И Н
(2007, 125 мин., с надписи)
Филмът бе номиниран за ОСКАР 2008 за най-добър чуждоезичен филм

Филма ще представи проф. Владислав Икономов,
дългогодишен приятел и сътрудник на Анджей Вайда

“Катин” е първият полски игрален филм, посветен на убийствата в Катин и разпространяваната лъжа за това.

В Полша това трагично събитие са нарича просто “Катин” или “Катинската гора”. То означава решението от 5 март 1940 г. на Политбюро на ЦК на ВКП (б) за избиване на около
15 000 военнопленници – полски офицери от лагерите в Козелск, Осташково и Старобелск. Полските офицери са пленени от Червената армия в резултат на договорената с германците съветска агресия от 17 септември 1939 г. срещу източните територии на Полша.Избитите жертви са погребани в три общи гроба – в Катин и Пятихатки в покрайнините на Харков. Убийствата са осъществени в строга тайна.

Билети на касата на кино Люмиер

Допълнителна прожекция на филма „Катин” – 11 март от 18 ч. в кино “Одеон”

В рамките на София Филм фест ще бъдат прожектирани следните полски филми:
• Магии – 13 март от 19 ч. във Френския институт; 15 март от 20.15 Кино Люмиер.
• Ягодово вино – 14 март от 21 ч. и 15 март от 11 ч.в Дом на киното.
• Сватбата – 15 март от 20.30 в кино “Одеон” и в Дома на киното от 17 до 27 март.

Elik · Wysłany: Nie 11:34, 02 Mar 2008 Temat postu: Bulgarskie komentarze

Вайда разкри истината за Катин и вината на Запада
Жанина Драгостинова, Берлин [link widoczny dla zalogowanych]

Анджей Вайда при представянето на неговия филм “Катин” в Берлин.
Два часа преди Скарлет Йохансон и Натали Портман да се разходят по червения килим пред Берлинале паласт, по него мина и Ангела Меркел. Германската канцлерка бе включила само един филм в програмата си от посещението на фестивала. “Катин” на полския режисьор Анджей Вайда. Немските медии веднага разтълкуваха събитието като акт на заздравяване на германско-полските отношения, желание заедно да се върви напред. Дали обаче така ще постъпи и Путин следващия месец, когато е предвидена премиерата на филма в Москва? Едва ли, въздъхват всички. Надежда всяка тука оставете.
“Катин” бърка дълбоко в раните на историята и изкарва из мълчанието събития, върху които почти 60 години е стоял печатът “табу”.
Какво всъщност се случва в Катин? На 5 март 1940 г. в горичка край Катин, на 20 км от Смоленск, 22 000 полски офицери и войници са убити с изстрел в тила. Заповедта за разстрела е издадена от съветското политбюро с личното разрешение на Сталин. Действието е следствие от пакта Рибентроп – Молотов, сключен през 1939 г. Така немците влизат през западната граница на Полша, а руснаците завладяват източните й части, без да има обявена война между СССР и Полша. Заедно с офицерите и войниците и от двете страни арестуват много интелектуалци, университетски професори, гимназиални учители, хора на изкуството – интелигенцията на Полша. И докато немците се задоволяват да изпратят в лагерите на смъртта само мъжете, руснаците преследват и жените на полските офицери.
Вайда разказва в “Катин” главно от гледна точка на жените, чакащи напразно завръщането на съпрузите си. “Отначало се чудех дали да направя политически филм или дълбоко личен – обясни на пресконференция в Берлин режисьорът. – В крайна сметка избрах елегията. Защото това е филм за мен и моето семейство. Баща ми е един от многото полски мъже, разстреляни в Катин. Помня, когато мама го изпращаше. Изтича подире му, свали от врата кръстчето си и му го пъхна в ръката. Това беше последният път, когато видях баща си. По-късно, когато дойде съобщението, че е убит, мама отказа да повярва. До края на войната тя живееше с надеждата, че татко ще се върне. За тази надежда на чакащите жени и за голямата лъжа на победителите е моят филм.”

През 1943 г. немският Вермахт открива масовите гробове. Международната общност разбира какво се е случило с безследно изчезналите полски войници. Министърът на пропагандата Гьобелс кани представители на “Червения кръст” и на полското задгранично правителство да присъстват на ексхумацията. Германия обвинява за случилото се СССР. Сталин отхвърля обвинението. На многото запитвания за съдбите на отделни офицери руснаците отвръщат с фалшифицирани документи. За да не развалят съюза си със СССР и да не провалят крайната си победа във войната, Рузвелт и Чърчил прикриват Сталин с мълчанието си.
“Моят филм е и срещу греха на Запада – добави Вайда, – който спря хода на истината.” В центъра на неговия разказ е семейство, в което бащата загива в немския лагер Заксенхаузен, а синът е разстрелян от руснаците.
Мълчанието за масовото убийство в Катин продължава и след края на войната, тъй като Полша попада в съветската зона на влияние. Мълчат жените, мълчат малцината оживели, мълчат всички, за които оцеляването се превръща в единствена цел.
“Не вярвах, че комунизмът някога ще свърши. Не вярвах, че някога на бял свят ще излезе истината за Катин. Всичко това стана възможно едва след 1989 г. Ако Стената не беше паднала, и до днес лъжата щеше да властва – обясни Вайда и добави – Нищо в този филм не е измислено. Сценарият се базира както на личните ми спомени, така и на многото документи, дневници, записки, които излязоха на бял свят. Аз трябваше да разкажа тази история, за да съм чист спрямо баща си, за да мога спокойно да се разделя с него. След прожекцията във Варшава при мен дойде една жена, явно дъщеря на убит в Катин, и ми каза, че след като е разбрала какво точно се е случило там, ще й бъде по-леко да живее. И аз съм убеден, че с лъжата по-трудно се живее, много по-трудно отколкото и с най-жестоката истина.”
Пръв Горбачов признава вината на СССР. През април 1990 г. той предава на Полша част от архива по случая “Катин”. Две години по-късно Елцин предоставя самото нареждане на Сталин за екзекуцията. Путин уж дава съгласието си за подробно разследване, но през 2005 г. то е прекратено поради давност. Руският президент отказвал да сложи знак на равенство между Хитлер и Сталин. Независимо, че точно притиснатите между двамата диктатори погълнаха най-отровните хапове на историята.
Премиерата на “Катин” в Полша бе на 17 септември миналата година. Денят не е избран случайно – това е датата на подписването на пакта Рибентроп – Молотов. “Трагична дата за Полша” според Вайда. До днес над 3 милиона полски зрители са гледали филма. Премиерата в Москва е насрочена за 5 март – деня на масовия разстрел. Дали обаче тя ще се състои, все още никой не знае.

“Катин” е номиниран за “Оскар” за чуждоезичен филм. Вайда вече има тази награда за цялостно творчество, отличаван е в Кан, има и “Златна мечка” от Берлин. “Оскарът сам по себе си не ме блазни. Ако искам да го получа, то е защото призът ще даде възможност повече хора да видят филма ми. Може би дори и Путин.”
81-годишният режисьор определи “Катин” като “последен филм от полската школа, последен филм за Втората световна война. Може би защото след като Йежи Кавалерович почина, аз останах последният от това поколение. Това е моето сбогуване с темата. Отсега нататък ще правя само съвременни филми.”
1. рости 17 Февруари, 2008 в 11:18 am
Два въпроса : Къде у нас може да се гледа филма? Кога по дяволите и ние ще направим такъв филм?
2. Светла сила
17 Февруари, 2008 в 11:52 am
Поклон пред един достоен творец! Поклон пред невинните поляци! В комисията на Червения кръст при ексхумацията е присъствал и български лекар.За това му "престъпление" е осъден от така наречения народен съд. А ето как са ги разстрелвали (дълго време лъжеха че са само 5000 човека, а не 22000)Строявали са ги в редица и са ги разстрелвали отстрани, за да не хабят куршуми и да свършат по-бързо.
3. gg
17 Февруари, 2008 в 7:35 pm
браво светла сила!подкрепям всяка твоя дума!
4. Anonymous
17 Февруари, 2008 в 9:46 pm
В Катин са 5000 -останалите са разстреляни в други лагери.
5. Пешо
18 Февруари, 2008 в 12:37 pm
Вината е, не само на гадните болшевики. Ужасното е, че западът продължава да насрано мълчи по въпроса дали комунизма е антихуманна идеология. Даже е пълно с "просветлени" от социалистическите идеи интелектуалци. Да им видиш акъла. Хич не се заинтересуват, какво всъщност представлява комунизма. Би трябвало да има втори, поне морален "Нюрнберг" и на него комунизма да бъде осъден като човеконенавистна теория, взела повече жертви от която и да е друга. И както нацизма е забранен, така и комунизма трябва да бъде забранен.
6. Майничка
18 Февруари, 2008 в 6:06 pm
Няма да има процес с/у комунягите. Никога. Те са от победителите, а тях не ги съдят. Те използваха умело тези 60-на години да замажат всичко, направиха така, че антикомунизъм да е еквивалентен на фашизъм, никой да не смее дума да обели, за да не го обвинят в нацизъм. Най-мощната държава, Германия, има жесток комплекс на тази тема. Кой да вдигне глас?
7. walking_k
1 Март, 2008 в 9:38 pm
Филмът е много силен и затрогващ. Поляците са показани като много достойни хора. Ясно защо са били избити образованите, силните духом и патриотично настроените. Фашистите са унищожили една част от интелигенцията, а руснаците явно са знаели че Полша ще остане под тяхна окупация и са се "погрижили по-усърдно". Простете ми, но не всички руснаци са убийци.

Grazynka · Wysłany: Pon 22:12, 03 Mar 2008 Temat postu: Katyń - Andzeja Wajdy

Katyń" opowiada o zbrodni popełnionej przez NKWD podczas II wojny światowej, poprzez pryzmat losów tych, którzy pozostali przy życiu - ich żon, matek i dzieci. Anna, żona rotmistrza Pułku Ułanów w Krakowie, czeka na męża, a oczywiste dowody, że został zamordowany prze Rosjan przyjmuje z niedowierzaniem. Żona generała w kwietniu 1943 roku dowiaduje się o śmierci męża po odkryciu przez Niemców masowych grobów polskich oficerów w lesie katyńskim. Milczenie i kłamstwa na temat zbrodni także po wojnie nie dają spokoju Agnieszce, siostrze pilota, który podzielił los pozostałych polskich żołnierzy.
Oglądnęłam ten film, bo niedawno wróciłam z Polski. Trzeba go zobaczyć, ale na pewno na Oskara nie zasługuje.

barman0 · Gość

Gość · Wysłany: Wto 14:27, 04 Mar 2008 Temat postu: Film "Katyn" Andrzeja Wajdy

Gdyby nie końcowa scena mordowania naszych oficerów, byłby to po prostu chłam.

Gosc_0002 · Gość

Minęło już 18 lat po teoretycznym upadku sowieckiej Polski i nadal nie mogę się doczekać filmu o stanie wojennym, o wielkiej smucie lat osiemdziesiątych, o sobiepaństwie ekipy Gierka, o "człowieku honoru", o tragedii w Stoczni Gdańskiej i Szczecińskiej, o sowieckich czołgach w Poznaniu, o Lubinie o Psiej Wólce i ich sekretarzu, o Partii Wewnętrznej, o sowieckiej "Ludowej Armii Polskiej" o Tragedii setek tysięcy ludzi jadących na Syberie i tam umierających, o Żydach w KPP i PZPR, o pułkowniku Kuklińskim, o agenturze KPP przed wojną, o ....

Andrus · Wysłany: Śro 21:37, 05 Mar 2008 Temat postu: Katyń - Andrzeja Wajdy

Katyń” to rzadki w polskiej kinematografii ostatnich lat przykład historycznego eposu, poruszającego problemy najnowszej historii. Tego typu filmy mają nie tylko przypomnieć ważne dla narodu momenty, ale przede wszystkim zastanowić się nad ich znaczeniem, a także wpływem na kształt współczesnego świata. Wajda po raz kolejny pokazuje wojnę jako okres wyniszczenia Polski i Polaków. Dotychczas fascynowała go przede wszystkim sprawa młodzieży walczącej w Armii Krajowej („Popioły”, „Kanał”) lub tragedia ludności żydowskiej („Samson”, „Wielki Tydzień”). Osiemdziesięcioletni reżyser opowiada tym razem o wymordowaniu polskich oficerów, wbrew pozorom, bardzo przemyślanym i skutecznym zabiegu sowieckiej armii. Trudno było toczyć zwycięskie walki bez wykształconych i doświadczonych wojskowych, prawdziwej elity polskiego społeczeństwa. Jednak Wajda nie zrealizował drapieżnej analizy historiozoficznej w typie „Dantona”, ale „postawił” na pokazanie poszczególnych rodzin. Dzieje jeńców poznajemy głównie dzięki pamiętnikowi rotmistrza Andrzeja, zaś losy jego najbliższych wyznacza okupacyjna (i powojenna) codzienność: brak jedzenia, noszenie zniszczonych ubrań, kłopoty z pochówkiem żołnierzy AK. Największą wadę „Katynia” nazwałbym mozaikowością. Scenariusz rozpadł się na kilkanaście opowieści, które, choć połączono zgrabnie, niewiele wnoszą do samej opowieści. Części prezentują nierówny poziom: wątek polskiego zdrajcy przechodzącego na rosyjską stronę zyskuje dzięki sugestywnej grze Andrzeja Chyry, jednak pretensjonalne deklamacje monologu Antygony czy rozmowy jednej z bohaterek z księżmi po prostu rozbijają i tak rozlazłą fabułę.

Wajda zadbał, aby widzowie „na wejściu” polubili bohaterów. Obsadę tworzą przede wszystkim popularni i pozytywnie kojarzeni aktorzy: Artur Żmijewski, Maja Ostaszewska, Magdalena Cielecka, Danuta Stenka, Paweł Małaszyński, Krzysztof Kolberger lub niewątpliwe tuzy polskich scen: Maja Komorowska, Władysław Kowalski czy Jan Englert. Najmocniejszym punktem obrazu jest jednak długa scena brutalnej „egzekucji” w Katyniu. Reżyser pokazał ją bardzo naturalistycznie, nie szczędząc widoku krwi czy makabrycznych szczegółów.

Trudno się oprzeć wrażeniu, że „Katyń” jest dziełem znakomitego reżysera, który powoli traci wyczucie. Od dawna nie widziałem produkcji, przepełnionej mieszanką pomysłowych scen, ciekawych obserwacji z patosem czy kiczowatymi elementami. Kino Wajdy bywa często chwalone lub ganione za nadmiar symboliki i metafor. Tym razem reżyser odwołuje się do motywu męczeństwa Chrystusa. Ksiądz przygotowuje pochówek rzeźby Jezusa, bohater kreowany przez Pawła Małaszyńskiego (jak zwykle grający wytrzeszczem oczu i wysunięciem podbródka) umiera ściskając różaniec, samotność wdowy po generale (zadziwiająco drętwa Danuta Stenka) ilustruje puste miejsce męża przy wigilijnym stole itd.

Zaskoczyły mnie niektóre pomysły związane z obsadą. Większość aktorów jest o dziesięć lat starsza niż grane przez nich postacie. Żmijewski ma twarz doświadczonego mężczyzny, a nie trzydziestoletniego „cudownego dziecka” polskiej armii, a Magdalenę Cielecką średnio odmładza warkocz i lolitkowata spódniczka. Trzydziestopięcioletnia gwiazda produkcji typu „S@motność w sieci” czy „Palimpsest” jest za dojrzała do roli „polskiej dziewczyny” z AK. Pośród aktorów „Katynia” warto wyróżnić znakomitą Maję Komorowską i młodszego od niej o dwa pokolenia Antoniego Pawlickiego. Znana głownie ze współpracy z Krzysztofem Zanussim artystka nadała ludzkie cechy Marii, roli godnej klasycznej tragiczki. Jej bohaterka to wdowa po zamordowanym przez Niemców profesorze oraz matka rotmistrza Andrzeja. Scena, w której Komorowska zamiast wybuchnąć płaczem „jedynie” gra bladą twarzą, poruszając tylko mięśniami oka, zasługuje na każdą pochwałę. Antoni Pawlicki idealnie ucieleśnia romantycznego, aroganckiego przedstawiciela pokolenia Kolumbów. Jego świeżość zauważył również Michał Kwieciński powierzając mu podobna rolę w „Jutro idziemy do kina”.

Najnowszy film Andrzeja Wajdy dopracowano pod względem zdjęć, scenografii, kostiumów. Widz czuje się „wrzucony” w polskie realia lat czterdziestych, choć zaskakuje go dziwnie mało zniszczony Kraków anno Domini 1945. Na planie spotkali się najlepsi: Paweł Edelman (zdjęcia), Magdalena Dipont (kostiumy), Magdalena Biedrzycka (kostiumy). To dzięki ich pracy podziwiamy piękną szablę generała, obskurne zimowe buty Mai Ostaszewskiej, fotografie wystylizowane według mody sprzed sześćdziesięciu lat.

Wajda chciał, aby jego film zaskakiwał autentyzmem, zrezygnował z intelektualnego namysłu na rzecz emocjonalnego zaangażowania widza. Szkoda, że tak się stało. „Katyń” należy potraktować jako zamknięcie pewnego rozdziału polskiej historii i jej podsumowanie, a nie poszukiwanie nowych interpretacji. Reżyser „Pokolenia” nazywa rzeczy po imieniu: zbrodnię – zbrodnią, odwagę – odwagą, a bolesną utratę – utratą. Żałuję, że zabrakło subtelności, która – być może – przełożyłaby się na mniej sztampowy scenariusz i bardziej wyraziste postacie.